2020 потеглихме с приятел със зрав съединител и въже посока Хасково за да си взема колата. Стигнахме с упътвания и помощ .Колата ме чакаше паркирана до оградата и гордо стърчаща над тревата. Поогледах я позамислих се и започнах да си осъзнавам грешката....че не съм дошъл с платформа или поне с твърда връзка... не се застоях много Небесно синият беше вече платен та можеше да спестя само нотариуса ако реша да се откажа ,но реших ,че вече е късно.... официализирахме сделката... Бабата и Дядото които ми го прехвърлиха някак не им се разделяше , но и разбираха че няма как да го поддържат и ползват и си имаха и друга кола. Обещах че ще го възстановя и се надявам да успея да си спазя обещанието. И името му разбрах - Марийка.. оказа се момиче....и то лозарски москвич изживял живота си с полски и лозарски труд.....
В крайна сметка тръгнахме...между-временно обмислях видяното и чутото за състоянието на колата и обмислях евентуални повреди и как да ги избегна.
Състоянието на колата което ми беше известно до този момент:
-Спирачки има - намаляват успешно с носене наляво.
-Пали и работи на газ(газ почти няма в колата)
-Има теч на вода от водната помпа (ако мине над 90 градуса спирам и домивам според инструкциите на досегашния собственик)
-Стоп светлините се включват с бутон върху педала на спирачката .
-Стартера не винаги завърта сякаш заклинва.
-Скоростната кутия е долята с масло от Дядото пред вид пътя до София.
-На изпускателната система липсваше пръстена между колектора и двуцевката (истински драгстер)
Излязох от 500те метра черен път от селото до асфалта и спрях. Докато ги минавах започнах съвсем сериозно да осъзнавам сериозността на случващото се. Управлението беше доста охлабено. Окачването скърцаше и причукваше. Мотора придърпваше странно. Съединителя леко пропадаше ,а на по големите ями прибуксуваше. При спирането бях под наклон настрани и някак си вратата ми се самоотвори. Излязох огледах калата на външен вид. Преди това нямах възможност да я гледам обстойно, а и не исках за да не се отчаям и откажа.
- Прагове - смачкани от полсия труд и с липсващи порчета поради корозия
- Врати - добре боядисани с баданарката с подобен цвят.
- Калници - ръжди и нитачка
- Греди - дупки и ръжди скрити в по голямата си част от кал и масла...
Относно външното състояние не бях изненадан безкрайно все пак е на доста годинки....
Забелязах ,че от колата капе водичка.... отворих радиатора беше си сух... отвътре ,но мокър отвън.... както и целия мотор защото перката добре разпрашаваше водата. Сипах около 5 литра от 10 те с които се бях запасил и поехме към близката бензиностанция за да заредя газ. Със скорост от 40-50 шума беше поносим управлението се контролираше спирачките спираха някак. след 10 минути каране забелязах ,че температурата на мотора се покачва над 95 градуса и спрях. Предполагах ,че предния път не съм налял достатъчно вода или е изкарало някоя въздушна възглавница ,НО О,ЧУДО радиатора жадно пое всичките 5 литра ,който ми бяха останали и дори не видях водата да се показва над питата. Това беше сигурен знак за продължително прибиране. След 1 км бяхме на бензиностанцията. Купих си винетка, газта се пълнеше догоре , а аз чаках да платя. Гледах го отдалече човека извади пистолета за газта и метър-два назад видях струя течна газ като фунтан да излита назад ... изтичах навън стегнах крана за пълнене на бутилката. Бог знае колко изхвърча навън ,но спря стрелката беше почти на мах. Платих и реших да погледна водата. Пое около 6 литра. Заредих 10л резервите купих си една 10 литрова туба минерална да си имам и тръгнах. За 10 минути отново почна да грее - 5 литра. Реално установих, че за 8-10 минути каране водата изчезва , но някакси свикнах със случващото се. Наливах вода отвсякъде. Стигнахме в София без дърпане. Паркирах в един гараж и я оставих да нощува. На сутринта налях вода едвам запали , но бях твърдо решил че ще мина и през кат. Бях от първите. Водата изтече докато чаках , но не долях - прецених че не е редно да тече на каналите ... минах и от там без проблеми напълних с вода и поех към работа. Към края на деня поне 10 човека ми се бяха обадиха че има москвич на паркинга и че от него тече река по асвалта.
Вечерта сипах вода и поех към вилата неподозирайки колко е сериозен трафика. Разбира се 3 пъти доливах вода , но се добрах. Паркирах го там. След месец два по препаркирах на по удобно за работа място и започнах да го чопля.
...Първо поизмих мотора и коша без особен успех.
- Смених свещите с иридиеви и кабелите с нови Тесла. ~ Работата на мотора стара доста по-стабилна ,а паленето значително се подобри.
- алтернатора беше ладов с изнесен регулатор и прерпавена инсталация с анкерсласт - изхвърлих го и сложих наличнен бош с вътрешен регулатор ,който като цяло бях рециклирал по-рано (лагери,четки,колектор).
- Водната помпа течеше струйно и имаше сантиметър луфт. Замених я с рециклирана която бях правил по-рано.
долях вода и запалих с надежда... но уви. радиатора течеше обилно.
- Замених радиатора с оригиналния от червения 407 . Оказа се различен от този на 403 - на 403 е по малък като площ и по тънък. разбера се 407мовия радиатор беше запоен на проблемните си места почистен и боядисан. Пасва отлично с оригиналната си стойка.
- Капачката на радиатора беше без уплътнения и ръждива. Разглобих поправих полирах и монтирах .
-преливно казанче нямаше, но изнамерих едно малко което пасна страхотно.
Течовете намаляха , но продължи да покарва между водната помпа и блока- има една пластина ,която беше с зверски язви и временно ги залях със силикон - логично е да не стане...
След зимата учудващо нямаше течове , явно са се спекли.
Започнах да ръчкам по окачването и ламарините отдолу. Много кал . Много масло, даста ръжда , но лека полека се получават нещата.
Не е екстремно трагично , но не е и здраво...
В крайна сметка отсам положението е добре .
Началото на годината покрай Стефчо и правенето на неговата предница се зарибих и аз да се позахвана с мойта след малко перипети с изднили носачи се снабдих с чисто нови долни и и си рециклирах горните. С малко късмет ме уредиха и с полиуретанови втулки.
Тук е момента да изкажа благодарности на Коклев,Тошо и Хипито които съдействаха за частите без дири да знаят за какво ще ги ползвам.
- Ремонтирах и бензиновата помпа ,защото я нямаше никва . Всички маркучи се бяха разпаднали. И всичко беше в масло..
Пусни малко повече снимки на самия Москвич. Носачи всички сме виждали 