Статията е преведена и предоставена от emo66
Настройваме Солекс сами
Всички собственици на Солекси, които ги мързи да четат дебели ръководства, моля да се прехвърлят в друга тема. Спам, глупави въпроси и всякакви постове не по темата от серията „с това не съм съгласен” ще бъдат пропускани. Коментарите – във форума. В движение статията може да се допълва и поправя, трудно е да се напише всичко наведнъж, може нещо да се пропусне.
Какво е Солекс, на какво върви и как се слага на Москвич – може да се прочете в статията „Всичко за Солексите. Избор, монтаж”.
Статията да четат само тези, които искат да разберат принципа на работа на този карбуратор и технологията на неговото настройване със своите ръце, а тези, които питат „какви жигльори да завия, за върви мнооо яко” – сменете темата, иначе ще си загубите времето.
И така, сбъдна се дългоочакваната мечта, Солексът е монтиран на двигателя. Ако си мислите, че най-големите трудности са зад гърба ни, то грешите: основната част от работата сега започва – това е настройването му за двигателя УЗАМ. Ако вие не можете (или не искате) да намерите карбураторджия или изпитвате неподправен интерес в дресирането на този звяр – тази статия е за вас. Преди употребата на тази статия всички задължително трябва да прочетат Ръководството по устройство на Солекс, да знаят къде са разположени жигльорите и основните възли на карбуратора, как да свалят капака на карбуратора, да не бъркат еконостата с икономайзера... Да започнем...
Регулираме нивото на бензина в поплавковите камери.
Първото, с което трябва да започнем – това е регулирането на нивото в поплавковите камери. В ръководството нивото се регулира по положението на поплавъците относно капака на карбуратора с помощта на специален шаблон. Ще кажа веднага – този метод може смело да се прати на майната си, както и мита, че от завода там „всичко си е настроено”. Работата е там, че всеки има различна бензинова помпа, с различно количество гарнитури под нея, някой си е направил обратка, на друг е затапена, и като резултат – различно налягане на запорния клапан (иглата на карбуратора), което в повечето случаи води до здраво преливане. Затова методиката на регулирането на нивото е следната:
- Палим двигателя, оставяме го да поработи 5 минути, акуратно форсираме, тъй като може да гърми в карбуратора или в изпускателния колектор. Тук трябва да отбележа, че всеки Солекс на всеки обем трябва да запали, даже при страшно преливане или бедни жигльори. Моят Солекс за 1,8л запали веднага на двигателя 1,5 , въпреки че яко преливаше.
- След като двигателя поработи, го гасим.
- Сваляме горивоподаващия маркуч, внимателно, от него ще протече бензин. Това е необходимо да се направи; при свалянето на капака на карбуратора бензинът под налягане от маркуча да не се излее в камерата и да не повлияе на измерванията.
- Развиваме 5 винта, които държат капака и сваляме жилото на смукача.
- Строго хоризонтално (!) вдигаме капака на карбуратора, за да не повредим поплавъците.
- Замерваме с шублер или линийка растоянието от повърхността на бензина до горния ръб на камерата (виж снимката горе). То трябва да е в рамките на 23-25мм в двете камери, но нивата в камерите ще се различават, тъй като колекторът ни не е хоризонтален, така че мерим нивата в двете камери и вземаме средно.Ако нивото е повече или по-малко от предписаното, внимателно кривим езичето на поплавъците в нужната посока, махаме част от бензина в камерата, за да не пречи на новото замерване, сглобяваме всичко в обратна последователност. Палим и с фенерче гледаме в смесителните камери поне 30 секунди, за това време от малките дифузори не трябва да капне и една капка бензин. Капането от дифузорите означава, че прелива. При това в никакъв случай не трябва да се форсира, карбураторът може да „кихне” , което може да се окаже плачевно за очите ви!!! По-нататък пак замерваме нивото в поплавковите камери, ако всичко е нормално, първият етап е завършен. Аз уцелих нужното ниво на третото сваляне на капака ?. Да се регулира нивото без да се пали двигателя, като ръчно се подкачва бензин с помпата не бива – ще прелива на запален двигател (повече се отнася за тези, които са запушили обратката).
Регулиране на празния ход.
След като сме регулирали нивото, загряваме двигателя до работна температура, гасим го и извършваме следните действия:
1. Напипваме с плоска отвертка винта за качеството на сместа в отвора в основата на карбуратора (позиция 7)
2. Завиваме го до упор по часовниковата стрелка, но без да се прилага сила, че може да се скъса резбата!
3. От това положение развиваме 5-6 оборота назад
4. Палим двигателя, връщаме смукача докрай и с винта за количеството (позиция 6) регулираме минималните обороти така, че двигателят да работи устойчиво и в щуцера на вакуумния регулатор да има минимално разреждане (това проверяваме с език на маркучето му). Оборотите трябва да са в рамките 500-1200, това говори за изправност на карбуратора.
5. Започваме да завиваме винта за качеството докато двигателят започне да работи неустойчиво, и го връщаме назад 1-1,5 оборота, връщайки му стабилната работа. Винтът за качеството трябва да се върти бавно.
6. Регулираме с винта на количеството оборотите на празен ход около 850-900. Ако това е проблемно и двигателят глъхне, добавяме малко от винта за качеството, като развиваме.
7. Точки 5 и 6 повтаряме дотогава, докато не уцелим оптималното съотношение, при което двигателят работи устойчиво и в тръбичката на вакуума има минимално разреждане.
Проблеми при регулирането на празния ход.
1. Двигателят не реагира на завиването на винта за качеството. (При завиване на винта двигателят трябва да губи обороти, да работи нестабилно и накрая да угасне).
Това е индикация за това, че в канала за празния ход постъпва прекалено много бензин и винтът за качеството не може да го затвори. Причините могат да бъдат следните:
– Поставен е прекалено голям жигльор за празния ход
– Неплътно е завит електромагнитния клапан или заглушката, в следствие на което бензинът се засмуква покрай жигльора за празен ход
– Деформирано е монтажното място на жигльора за празен ход и/или самия жигльор
Констатиране на причините и изход от ситуацията:
– На работещ двигател на празен ход се сваля кабела на електромагнитния клапан, двигателят трябва веднага да угасне. Ако всичко е ОК – най-вероятно е сложен прекалено голям жигльор за празния ход и трябва да се постави по-малък.
Ако двигателят не гасне (при преливане на поплавковата камера той даже ще заработи по-добре ?) – това говори за това, че бензинът преминава покрай жигльора за празен ход или въобще покрай системата за празен ход (последното–ако неправилно е регулирано нивото). Правим следното:
– Развиваме електромагнитния клапан (заглушката) и изследваме жигльора за празен ход и монтажното му място за деформации. В случай на констатиране на последното най-вероятно ще се наложи да сменим капака на карбуратора. Ако няма деформации, надяваме жигльора на клапана, смазваме уплътнителния о-пръстен с масло и го завиваме с ключ, без да прилагаме особени усилия – с един пръст!
Подбор на жигльорите.
Преди да се започне тъпо подменяне на жигльори, трабва да се разбира защо е необходимо това, как влияе на мотора, и затова сега – малко теория. През отверстието на големия дифузор двигателят засмуква въздух, увличайки с него през горивния жигльор някакво количество бензин. Колкото е по-голям обема на двигателя, толкова по-голямо количество въздух ще преминава за единица време през дифузора и също толкова по-голямо количество бензин ще засмуче двигателят. Затова в карбураторите за голям обем стоят малки жигльори. Ако се постави такъв карбуратор на двигател с по-малък обем (напр. Солекс 21041 на 1,5л), то заводските жигльори ще са бедни за него.
Подборът на жигльорите започва винаги от горивния жигльор, после към него се подбира въздушен и се започва от първа камера, докато не настроите първата камера, не барайте втората!!! Най-напред се намира заводски карбуратор Солекс, който е изчислен за вашия обем или близък до него и се поставят жигльори като неговите.
За пример вземаме Солекс 21041 (1,8л) и двигател 1,5: 21041 има дифузори 24х26, горивен жигльор на първа камера 102,5 , който е малък за двигател 1,5л. Търсим подобен дифузор и близък обем сред другите модификации (съвпадането на дифузора има по-голям приоритет): най-близкия – това е Солекс 21073 (1,7л) има дифузори 24х24 и горивен жигльор 107,5 , първите камери на тези карбуратори съвпадат. Нататък - малко логика: ако дифузорът е еднакъв, а обемът на двигателя – по-малък, значи ще засмуче по-малко бензин, значи с такъв жигльор ще беднее. Увеличаваме с една стъпка горивния жигльор и получаваме 110. Този жигльор приемаме за „отправна точка” и подбираме жигльори изхождайки от това, какво искаме да получим – вървене или икономия. А по-нататък е въпрос на техника – малко обеднение/обогатяване се постига с подбор на по-голям/по-малък въздушен жигльор съответно. Трябва да се отбележи и този факт, че всички Солекси, с изключение на 21041, са разчетени за жигулски двигатели, затова да се ориентирате по техните жигльори, като единствено правилни, е дълбоко заблуждение. При някого ще тръгнат веднага, при някого няма да тръгнат въобще, помнете, че поведението на двигателя зависи не толкова от карбуратора, а в по-голяма степен от запалването, точната центровка, съвпадането на белезите на коляновия и разпределителния вал, от качеството на горивото.
Две думи за емулсионните тръбички (разг. – „флейти”). Те вървят в комплект с въздушния жигльор, нужни са за да изменят състава на сместа в зависимост от оборотите на двигателя. Има три типа емулсионни тръбички: ZD, ZC, 23. За двигателя УЗАМ емулсионните тръбички трябва да са в първата камера тип ZD, а във втората - ZC. Тръбичка 23 се използва в напречните Самарски двигатели (карбуратор 21083) и трябва да бъде сменена с тип ZD.
Ускорителна помпа.
Нужна е за това, да дава допълнително количество бензин при отваряне на дроселната клапа за по-добро ускорение. Привежда се в действие от лостчето на ускорителната помпа (позиция 8). За двигател УЗАМ на всеки Солекс лостчето трябва да е №4 – най-голямото. Дюзата ( или дюзите, разг. „пишките”) трябва да дава равна и мощна струя бензин, никакво капане или вяла струя не трябва да има даже при малко отваряне на дросела! Освен това, трябва да се регулира положението на дюзата така, че струята да попада точно между стената на дифузора и дросела, право в колектора. Ако тече върху дросела или по стената – при рязко подаване на газ колата ще се спъва. За двигател УЗАМ се препоръчва да се постави двойна дюза на ускорителната помпа в двете камери с маркировка 40х40 (стандартна за Солекс 21041) или 40х45 за маниаци. За икономичните – единична дюза 45 в първата камера от Солекс 21073.
Преходен режим на работа на карбуратора.
При работа на празни обороти дроселните заслонки са затворени и под тях се получава област на голямо разреждане, което всмуква бензин от малкия канал на жигльора за празен ход за работата на двигателя. При рязко отваряне на дросела налягането също рязко пада, толкова рязко, че не може да започне работа главната дозираща система на първа камера, а системата за празен ход и ускорителната помпа не стигат, за да се поддържа нормална работа и се получава заглъхване. За отстраняването му се използва преходната система – процеп, който се намира над дроселната заслонка на първа камера. Докато натиснем газта – процепът попада в зона на силно разреждане и от него се всмуква допълнителна порция бензин. Това отверстие получава бензин също през жигльора за празен ход.
Проблеми на преходния режим.
Много често след монтирането на карбуратора хората се оплакват от глъхнене при старт и бавно развъртане до толкова, че кюфка, гърми и съвсем угасва. Това се случва най-често заради преходната система. Цялата хитрост се състои в подбора на оптималното съотношение на дюзата на ускорителната помпа и жигльора за празен ход. Смисълът е в това, че в преходния режим бензин дават и ускорителната помпа, и преходната система едновременно и се получава или прекалено богата, или прекалено бедна смес и в крайна сметка двигателят глъхне. Обръщам особено внимание, че жигльорите на първата камера в случая нямат нищо общо и не трябва да се лекува това заглъхване със замяна на жигльорите на главната дозираща система!!!
Подбирането на жигльора за празен ход и дюзата се прави на загрят до работна температура двигател без смукач! Към това да се пристъпва ЕДИНСТВЕНО след като всичко вишеописано в тази статия е изпълнено!!!
И така, двигателят работи на празни обороти, смукачът е върнат, лоста е на свободна. Рязко натискаме педала на газта, не задължително до пода, може и до половината или на четвърт, но главно – рязко. При това двигателят трябва веднага да набере обороти без задържане и още повече – без заглъхване. Ако всичко е така – поздравления, това е вашия джакпот, нищо не е необходимо да се настройва. Ако има прекъсване или задържане, значи съотношението е неправилно. Сега натискаме плавно педала на газта, ако оборотите се набират нормално без прекъсвания, равно, значи трябва да се копае в посоката на жигльора за празен ход и дюзата на ускорителната помпа, главната дозираща система е наред. Ако и така оборотите се набират мудно, двигателят работи с прекъсвания, тресе се и бучи с нисък звук – неправилно са подбрани жигльорите на първа камера – силно бедна или богата смес в работен режим.
Ето тук започва най-досадното – под ред да се сменят жигльора за празен ход и/или дюзата на ускорителната помпа, докато изчезне прекъсването и заглъхването. При това може да се наложи да се регулира празния ход, тъй като по-малък/по-голям жигльор влияят на празния ход. Переобогатяването в преходния режим може да се констатира по черния дим от аспуха при рязко подаване на газ, а също така по миризливия пушек в този момент. Аз бих препоръчал да се постави дюза на ускорителната помпа 40х40 и да се подбере към нея жигльор за празен ход, той ще бъде от порядъка на 38-41. Може да възникне ситуация, в която жигльорът за празен ход вече е толкова голям, че не може да се настрои празния ход, а прекъсване от бедна смес все още има, тогава може да се опита да се вземе двойна дюза за ускорителната помпа и да се изкривят и двете тръбички в първата камера, също е разпространен вариант за решение на проблема.
Втора камера и еконостат.
Както сте забелязали, втората камера въобще не се пипа на този етап от настройването на карбуратора, в повечето случаи са достатъчни заводските жигльори, техните недостатъци се компенсират от еконостата – тръбичката, която стърчи във втората камера под ъгъл надолу. Смисълът му е в това, че при пълна газ разреждането, възникващо в карбуратора всмуква през иконостата допълнителен бензин. Той се включва в работата на високи обороти и обогатява сместа. Ако искате рязко ускорение от втората камера – може да се сложат по-богати жигльори, методът на подбора им е аналогичен на подбора за първата камера. От личния ми опит, на моя 1,5л отлично паснаха заводските настройки на втората камера на Солекс 21041 за 1,8л.
Заключение.
Тук се постарах да опиша само основната настройка на карбуратора, тъй като няма граница за маниакалните подобрения на този уред, започвайки с полиране на дифузорите, завършвайки с разпробиване на каналите и дроселите, запояване на емулсионни тръбички и така нататък. Това ръководство е разчетено за настройка в гаража със собствените ръце, но въпреки това е по-добре да се отиде където трябва и да се настрои всичко с газов анализатор. Всичко, което е описано тук, е резултат от личен опит, и четене на огромно количество информация по ръководства и форуми. Своя първи Солекс настройвах почти месец...
