2140 от 79г

[Бошнаков]

По москвича бих казал че не остана нещо което да не съм го ремонтирал. Пълна реставрация на спирачни апарати. Поздрави на пловдивска дружина задето ми намери частите.

Единия апарат се наложи да се качва на фреза, понеже ръба на който се захваща гумичката не беше с оптималната форма и не успяваше да я държи.

Малко боица, полиуретан 2К, единствено той май държи на спирачна течност, проверено.

Взех Kayaba Ultra SR за отпред, стъпва много приятно в дупките, препоръчвам. /Не за любителите на мека возия/

Планките се наложи да ги правя, понеже нямах. Досега съм бил с някакви волгови амортисьори, които си имаха ос.

[Бошнаков]

Съединителя ме мъчеше с това тресене откакто съм седнал на този москвич. Много хора го имат този проблем, други не. Всеобщо мнение за това откъде идва липсва. Всеки има своята история, но категорична причина няма. Моето решение беше да премахна почти всичко москвичово. Притискател от Вектра 1.8, вилка и лагер от една четирибуквена марка и направляваща втулка. Кован оригинален диск с феродо за бмв, 215мм. Получи се нещо изключително приятно за каране.

Шихме нов таван, по кройката на стария.

[Бошнаков]

Ето и малко снимки от боядисването. Работа определено не за в гаража на село. Доста усилия костваше крайния резултат. За друг път ще знам как не се прави една работа.

Имаше лек спор за това дали да боядисвам по части или в сглобено състояние. Факта че трябваше да мина и колонките и вътрешната страна на вратите надделя и в крайна сметка карах на части. Няма да казвам колко пъти облепях че ми става тъжно.

[Бошнаков]

Отне ми около три месеца да му оправя електросхемата. От оригиналните кабели останаха може би само тези за задните светлини и релето за мигачи. Всичко останало е къстъм. Кутия от бушони от Транспортер /освен онази от Е39 БМВ под жабката/, разпределителни бушони от Е39 БМВ, жица дебела колкото може Някъде към 13 релета и 20ина бушона.

Започнах да сглабям фарове, това онова, че беше голям мерак да се ходи с него на море след...2 седмици, хаха.

Всичко работеше, чак да се начудиш.

Обиколих селото така, не знам защо всички ме гледаха доста странно.

Получи се лъскавко такова, мен си ме кефи.

Дупчих за кабелите към вратата, централно, ел стъкла, музика.

Вземах едни калъфки, съвпаднаха "почти". Имаше малко ножици и шевна машина.

[Бошнаков]

Купих си андроидското приложение за мегата и беше въпрос на време да махна старото табло.

По нареждане на Пачо сложих вентилатор, нужда си имаше, лятото дава аларма прегряване ако не го включа като напече.

Мога да правя даталог на всички сигнали, както и да настройвам в движение без необходимост от лаптоп. Връзката е по блутут, захранването съм свързал към един ключ на таблото. Когато подам напрежение към зарядното, таблета се събужда. саморазряда с изключен блутут е много малък, стои доста месеци и без да се зарежда. Нямам брояч на километрите, ама така някак си е по-интересно. Знаеш че отиваш с москвича на готино място и не ти пука колко е далече, хаха. Сипваш гориво и газ. А като казах гориво, един път се обърках и налях 100 октана. Да видя аджеба как звучи. От тогава карам само със 100. Настроил съм го за него и нямам намерение да се връщам на 95.

[Бошнаков]

Скачането на моста на москвича е пословично, трябваше да направя нещо по въпроса. Проекта наподобява американските caltracks, с разликата че оригинала е с унибали, а при мен е с тампони. Щангите са от същата онази четирибуквена марка, да...много работи станаха от нея че да видим.

Регулировъчната гайка е от кормилни щанги.

Първите впечатления са уникални. Може да се дава колкото си искаш газ, задницата се прилепя надолу, старта определено се промени доста. На човек почват да му идват глупости в главата.

[Бошнаков]

Пропуснах да напиша за спирачките, понеже доста тръбички се скъсаха при разглабянето правихме всичко наново.

Тука е малко преди слагането на мотора. Реших да го монтирам преди крайната боя Страх лозе пази.

[Бошнаков]

Общо взето това е крайното положение на москвича. Кара се рядко, приоритетно по събори и ретро ралита. От ноември до април спи зимен сън.

[Бошнаков]

Работата по москвича продължава и през новата година. От доста време ме мъчеше течаща и виеща скоростна кутия и най-накрая реших да я оправя. Като я заменя с друга, хаха. Де да беше толкова лесно обаче. Купих такава от дефорсак за символична сума и съответно я разхвърлях на части. Вътре някои неща бяха трагедия, други биваха. Общо взето налях пари в резевни части като да бях купил нова кутия.

Смених двата съчмени лагера, един ролков, вторичния вал, семеринги и втулки, колелото за задна и разни втулки и гумички по механизма за превключване. Наварих вилките защото бяха поизносени където е маханизма. Оказа се че отворите за семерингите и втулката на кардана не са съосни с половин милиметър. От там изхабихме едни купежки втулки и се наложи да ги правим от плътен берилиев бронз.

Разстъргахме опашката за по-истински размер семеринги.

Готовите втулки

Новата гарнитура пасна почти перфектно

Конусите на зъбните колела полирахме, а на синхронизаторите възстановихме резбата. Бях купил нови уж за москвич ама нещо не ставаха и преработихме старите.

Сглабянето се оказа страшно чупене на пръсти. Този който е измислил зегерки без отвори за клещите не е трябвало да се ражда.

Налях и някакво 75W90 колкото да я промия след ремонта. Рядко е, но и без това скоро ще го сменя. Засега всичко изглежда ОК. Виенето като за такова рядко масло и москвичова кутия си е нормално.

А сега по-интересната част. На път съм да слагам бордови компютър. Или поне аз така реших да го наричам. Както и да е, той ще ми управлява основни периферии по автомобила - уреди, вентилаторите, парното, осветление и др. Като за начало почвам с датчика за скорост. Изрязах венец от зъбно колело и понеже му бяха излишно много зъбите и прекалено наблизо ги намалих наполовина

Венеца пресовахме върху дистанционната втулка на фланеца на кардана. А тя е сложена, понеже съм с осмаков кардан.

Предстои монтаж на датчика върху корпуса на диференциала.
Бързодействието на самия датчик проверих опитно в домашни условия с осцилографа. Поздрави на Чичи за бмв шайбата. Върши чудесна работа.

[Бошнаков]

Монтирах датчика с един планка към корпуса на диференциала. Получи се доволно стабилно.

Датчика има светодиодна индикация, което улесни настройката.

Започнах и с програмирането на контролера, който ще ми управлява измишльотините.

Това е примерен изглед на данните от бъдещия круиз контрол.

Скоростта задавам с енкодер, все още не съм убеден че ще е най-удобния вариант, но ще започна с него.

[Бошнаков]

Заех се със сглобяването на “компютъра”. Кутийка от рутер, руски военни куплунзи и много болтчета. Самият контролер има 55 входа/изхода, изводите към кутията са 62, като за начало мисля че ще стигнат. Специално ги търсих трите различни за да няма объркване после.

[Бошнаков]

Малко инфо за това какво съм правил по москвича през последните две години.

Двигателят ми гореше много масло и го отдавах на износени водачи на клапаните. Главата пратих на ремонт и доработка с по-големи клапани. Поради това се наложи да фрезоваме площадки в буталата на място за да не опират понеже имаше реална опасност.

Смених и разпределителния вал с нов

Нови крепежи по двигателя от неръждавейка.

Побоядисах това онова, понеже обичам да ми е лъскавко

Подготвих си и две железни джанти да имам за резервни

[Бошнаков]

Понеже ми беше мерак да отида на събор с каравана си възстанових теглича и го монтирах отново. Този път използвах 13 изводния куплунг, който дава възможност и за постоянно захранване на караваната по време на път.

[Mitko88]

Супер изглежда!Браво!

[Бошнаков]

От доста време таблета се опитваше да се предаде с разваления си тъч, а от скоро и батерията взе да се обажда. Та реших че е време за подмяна. Преминах на едноплатков компютър Raspberry Pi с външен тъч екран. За по-лесен монтаж свалих цялото табло.

Случайно намерих добър стартов кит с почти всичко необходимо за да започна

Сд картата дойде със записана операционна система. Само трябваше да я инсталирам

Екрана е почти същия размер, наложиха се малко козметични преработки