2140 от 79г

[Бошнаков]

Следва "малко" прекрояване на жици, някои работи от тук там, други от там тук. И така общо взето половината плетеница я правя наново, не за пръв път е това.

Благодарение на колегата naiden вече разполагам и с дебел стартов кабел.

[Бошнаков]

Тука се тества новата запалителна система, делкото го изгубих някъде по пътя. Работи идеално.

moskvich 2140

[Бошнаков]

Малко да побутна темата за това какво се е правило по колата последната година.

Та значи една седмица преди последния национален събор както обичам да казвам "се счупи" диф-а. По-точно паднаха 2 зъба от сателитките и имаше едно злобно прищракване в завой.





Отварях и стартер, че нещо хич не искаше да върти, колектора беше здраво износен радиално и четките не са опирали от подскачане. Следваше пристъргване почти 3мм.

Събрах един ШИМ регулатор за новата перка, още не съм го сложил де, пусти мързел.

Това е шаблона по радиатора, с който застопорих теловете за да ги заваря.

В момента съм процес на монтаж на инж. горивна система, ще гледам за събора да е готова.

Направих дървен модел на фланеца за да си проверя размерите. Москвичовата глава се оказва доволно накриво разпробита. Имаше пилене с пилата, какво да се прави.

Педала на газта свързах към жило, наложи се много точно да нагодя рамената и добре да смажа жилото за да има плавност на подаването. Оказа се доста пипкава работа.

Теснолентовата ламбда сонда от пежо 306 ми беше подарена от Ганчо

[Бошнаков]

Сложих му бушони от Е30ка БМВ, малко прекроих схемата, десния държател на оригиналните бушони го махнах. Цялото нещо влиза зад жабката.

След като ми писна да се занимавам с "истински" руски селенови втулки почнах да минавам на полиуретан. Продадоха ми го за твърдост 90 Шор.

Моста искаше малко припилване за да влезат новите шайби от вътрешна страна:

"Колата" стана много по-директна, не дава да завъртиш волана. Това в комбинацията с нископрофилни гуми съвсем промени поведението на пътя.

[Бошнаков]

Понеже ми писна да се мъча с клеясалата врътка за прозорците я замених с една машинка от поло, засега само отляво.

Още не мога да свикна да не посягам отляво да въртя <wonder>

[Бошнаков]

Междувременно се снабдих с "ново" табло. Искаше си малко реставрация преди да го сложа.

[Бошнаков]

Минах на по-истински размери на семерингите с втулки, и за по-лесна смяна на място.

Сътворихме и нов маслоприемник, понеже стария беше под всякаква критика откъм конструкция и разположение. Ако маслото е под средата на ляв завой губи налягане, защото тавата е прекалено голяма и в единия си край засмуква въздух. Отделно на това беше над 1см над дъното. Заварихме новата цедка с твърд припой.

[Бошнаков]

Малко да побутна темата, защото не е като да не съм бъзикал "колата"

Та имах съмнения че уреда за налягане на маслото не показва вярно и монтирах временно един истински, с който да си сверя часовника. На относително студено прави 3.5атм на ПХ, стига до към 6атм на обороти. Уреда на таблото показваше по-малко от половината реално. Тези замервания са след шлайфане на затварящата планка на маслената помпа и "нови" колела от колегата Невен. Маслото е 15W40 от известна верига хипермаркети






По едно време реши че трябва да ми вкара маслото във водата, и се наложи да свалям глава заради това. Проблема се оказа несъвпадане на размери на главата с гарнитурата, дали заради нейното предишно шлайфане или какво, но пръстена който трябва да уплътни маслото не опираше където трябва. Решението беше течен метал

Покрай тази работа, понеже мотора беше вън разбира се понаправих и други неща, които са немислими ако той беше на мястото си.

Това беше останало от предната напречна греда

Побоядисах малко това онова да замяза

Понеже ми писна да се занимавам с железата време беше да премина към по тънката част, която си ми е и любима. Благодарение на колега от клуба вече се движим с MS2. Определено предоставя много повече възможности. Следва и блутут връзка, понеже новите компютри вече не разполагат с ком порт.

В процес на преминаване съм към пълно управление на всички дюзи. За целта е необходим датчик на РВ, който като за начало реших да взема от делкото като изкормих едно и му монтирах датчик на хол. Стори ми се по-лесен вариант, отколкото да се занимавам с главата. Резултата бих казал е един и същ.

[Бошнаков]

Така значи, минаха три години от както не съм писал. Занимавах се да правя тенекии, много трудоемка и за мен досадна работа. Верно научих много неща и се оборудвах с много техника но все пак зора си е зор. Допуснах разни грешки, то винаги има няколко начина да се направи едно и също нещо, но как да е. Човек се учи. За следващия път ще знам. Ще понахвърлям някои основни моменти.

Общо взето положението беше такова:









Имаше и дупки по прагове, врати, задни вежди и заден капак. За отдолу няма да споменавам. Имаше и стари ремонти, които трябваше да разкарам наново. Сега като си гледам снимките естествено имам други идеи, но каквото било било.





Следва смело рязане на кариесите и замяна с "нови" тенекии.

[Бошнаков]

По едно време почнах да забравям как изглеждаше този ъгъл и взех да се чудя дали ще го бъде



Малко по малко започнах да възстановявам формата. Мъчил съм се да изполвам минимално на брой детайли. Което можеше го сгъвах на абкант. Доколкото помня отпред го правих от 1.5, около прага и пода беше 1.2мм.





И горе се наложи смяна на тенекия. Рязал съм парчетата по шаблон.







Не е като да нямаше пръст в гредата



Стори ми се доста охлабена гредата и заварих такива пломби от двете страни. Тука може много да се говори дали е правилно това, как трябва да се защити, преди и след, но в крайна сметка правих каквото ми се стори удачно на момента





Голямо пилене беше докато успея да напасна челната ламарина, тъй че да я заваря без препокриване

[Бошнаков]

Така, 2019-та година си заминава, москвича е готов още от миналото лято и се кара. Доста време работих по него, чак аз се чудя колко много ми се е занимавало. Ще направя малко връщане назад във времето за да подовърша темата тука.

Стойките за крика заминаха и на тяхно място импровизирах малко. Винаги съм вдигал с крик по мостовете, така че това не е проблем.

Реших покрай ремонта на пода да съединя предните със задните греди, както са били старите купета.

Това монтирах на мястото на задната стойка

Малко ремонтирах задната греда

[Бошнаков]

Реших да му сложа задна стабилизираща щанга, донора е БМВ Е36. Като кинематика се получи много добре, но малко се престарах с дебелината й - 24мм. Това, в комбинация с твърдите биалетки прекалено много спъна задницата и нещо не ми хареса. Покарах известно време с нея, но в момента съм я откачил.

Направих двойна стабилизираща щанга отпред, в последствие и там сложих полиуретан. Мога смело да твърдя че ефекта от втората щанга е минимален и незначителен спрямо ефекта от полиуретана. Той втвърди работата много повече.

Започнах с подготовката на окачването за боя. Търкал съм достатъчно с ъглошлайфи, телени четки и шкурки. Не мерси, пясъка си е пясък.

Заварих де що можеше да се заваря. Голямо цвърчане беше от масло, този мост не е като да не е бил мазен.

По окачването боядисах с автоемайллак. Повече такава глупост няма да правя. Мина една година и още седеше мек. Отсега нататък само 2К полиуретан. Не е кой знае колко скъп но резултата е съвсем различен.

Новия мост с нови тампони.

[Бошнаков]

Започнах да събирам техниката за пясъкоструенето на купето. Това което си причиних на мен и на гаража си не го пожелавам на никой . Въпреки това работа се свърши.

Успоредно с купето правих ресьори, още пясък, изобщо от всичко по малко.

Тия 8 листа де му наредих дойдоха малко в повече, ама ще го преживеем. Който не обича да скача на седалката да не се качва

Една от грешките която ме поизмъчи беше че нямах стойки за да въртя купето и се наложи да му сглобя и закрия мостовете. Това определено пречеше.

Оригиналния резервоар изчезна, тенекията му също. Стана си като истинска кола. И без това този капак само дрънчи от музиката.

Това пасване на калници ми изпъна доста нервите. Сигурно съм ги качил и свалил поне 50 пъти.

[Бошнаков]

Върху песъкоструения под започнах с епоксиден цинков грунд. Само по себе си това е нещо уникално, и така да го бях оставил му стигаше.

Фугите запълних с полиуретанов пълнител. Някой ще каже трябваше да е отдолу, аз пък реших да е над грунда.

Поналепих битумна лента, разбира се не от скъпата аудиофилска. Както и да е.

Около стойката на ауспуха беше доволно нацепена ламарината, така че там се постарах допълнително с железата и виброизолацията.

За калниците започнах с епоксиден грунд, отвътре продължих с шегре на новол и автоемайллак за запечатване.

Има доста противници на изправената гума, аз обаче съм практичен човек. Пука ми че се виждало.

Покрай цялата тая работа трябваше и някой да ме забавлява.

[Бошнаков]

Ето малко и от китосването, процес за мен много досаден и трудоемък. Получи се там нещо, времето ще покаже. Основна грешка която отбелязвам е че не свалих цялата стара боя до гол метал. Как да е, този модел ще е така.

На шприц кит:

Като покрих китовете взе да не изглежда толкова страшно.

Специални поздрави на Стефан Панделиев задето дойде да ми покаже как да държа шкурката