Моторни масла.

Справочник за превод на техническа литература, схеми на отделни системи, често срещани повреди при отделните възли и други.
MoherA
Потребител
Потребител
Мнения: 127
Регистриран на: Чет Авг 09, 2007 2:11 pm

Моторни масла.

#1

Мнение от MoherA »

Ето малко литература по въпроса, дългичко е но е доста полезно:
МОТОРНИТЕ МАСЛА - 1
Избор на моторно масло
Изборът на подходящо моторно масло е сложен и деликатен процес. Той се ръководи от разнообразните експлоатационни и икономически фактори. От правилният избор зависят надеждната и безотказна работа на двигателите,тяхната дълготрайност и икономичност,опазването на околната среда. Немаловажна е и финансовата страна на проблема.
Класификация на моторните масла
Правилният подбор на моторното масло се състои в избор на вискозитетен клас и на експлоатационно ниво, които се препоръчват в инструкцията за експлоатация на автомобила от производителя. Вискозитетният клас на моторните масла се определя съгласно стандарта SAE [ Дружество на инженерите от автомобилната промишленост]. Съгласно този стандарт маслата се подразделят на летни,зимни и всесезонни.
• Летните масла имат обозначение SAE 20,SAE 30,SAE 40 и SAE 50.
• Зимните масла имат обозначение 0W,5W,10W,15W,20W,25W.
• Всесезонните масла имат двойно обозначение, например 15W40, 20W50 и др. Числото преди знака W дава указания за нискотемпературните свойства на маслото. Колкото числото е по-малко,толкова мослото е по-подвижно при ниски темперотури, стартирането на двигателя е по-лесно. Числото след знака W дава указания за вискозитета на маслото при 100 С.
Експлоатационното ниво на моторните масла се определя съгласно няколко класификационни системи. Най-разпространената е тази на API [ Американски петролен институт ]. В системата на API експлоатационните нива са разделени за бензинови и дизелови двигатели и се белажат с две букви:
S – за бензинови двигатели;
С – за дизелови двигатели;
За бензинови двигатели експлоатационните нива по API се означават :
SA, SB, SC, SD, SE, SG, SH, SJ, SL.
• SA – масла за сервизно обслужване на бензинови двигатели. Това ниво не се използва, освен ако изрично не се препоръчва от производителя.
• SB – масла за сервизно обслужване на бензинови двигатели. Това ниво не се използва, освен ако изрично не се препоръчва от производителя.
• SC – масла за сервизно обслужване на бензинови двигатели, модел 1964-1967 г. Това ниво се използва при препоръка от производителя.
• SD – масла за сервизно обслужване на бензинови двигатели, модел 1968-1971 г.
• SE – масла за сервизно обслужване на бензинови двигатели, модел 1972-1979 г.
• SF – масла за сервизно обслужване на бензинови двигатели, модел 1980-1988 г.
• SG – масла за сервизно обслужване на бензинови двигатели, модел 1989-1992 г.
• SH – масла за сервизно обслужване на бензинови двигатели, модел 1993-1996 г.
• SJ – масла за сервизно обслужване на бензинови двигатели, модел 1997-2000 г.
• SL – масла за сервизно обслужване на бензинови двигатели, модел от 2001 г.
Масла от по-висок клас обикновено могат да се използват в автомобили, произведени преди годината на въвеждане на определен клас.
За дизеловите двигатели експлоатационните нива по API се означават :
CA,CB,CC,CD,CD-II,CE,CF-4,CF,CF-2,CG-4,CH-4.
• CA - масла за сервизно обслужване на леко натоварени дизелови двигатели. Това ниво не се използва, освен ако изрично не се препоръчва от производителя. Използвано е 40-те и 50-те години на миналия век.
• CB - масла за сервизно обслужване на умерено натоварени дизелови двигатели. Това ниво не се използва, освен ако изрично не се препоръчва от производителя. Въведено е през 1949 г.
• CС - масла за сервизно обслужване на умерено натоварени дизелови и бензинови двигатели. Това ниво е въведено през 1961 г. и е типично за някои дизелови двигатели с и без принудително пълнене,работещи при умерени и тежки режими и за някои бензинови двигатели с тежък режим на работа.
• CD - масла за сервизно обслужване на тежко натоварени дизелови двигатели. Това ниво е въведено през 1955 г. и е типично за някои дизелови двигатели с и без принудително пълнене,работещи при тежък режим и е от особено важно значение при използването на горива с различно качество,включително горива с високо съдържание на сяра.
• CD-II - масла за сервизно обслужване на двутактови дизелови двигатели. За сервизно обслужване,типично да двутактови двигатели,изискващи особено ефикасен контрол върху отложенията и износването. Задоволява категорията API CD.
• CЕ - масла за сервизно обслужване на дизелови двигатели с високи експлоатационни качества. Това ниво е въведено през 1983 г. и е типично за дизелови двигатели с и без принудително пълнене, работещи при променлив режим на скороста и натоварванията. Задоволява изискванията на категория API CD.
• CF-4 - масла за сервизно обслужване на високоскоростни четиритактови дизелови двигатели. За дизелови двигатели с и без принудително пълнене, работещи при променлив режим на скороста и натоварванията. Задоволява изискванията на категория API CЕ. Превъзхожда маслата от категория API СЕ по разхода на масло и отложенията върху буталото.
• CF - масла за сервизно обслужване на дизелови двигатели с индиректно впръскване на горивото. Това ниво е въведено през 1994 г. Горивото може да бъде с високо съдържание на сяра например над 0,5%. Осигурява ефикасен контрол върху отложенията и износването на буталото при дизелови двигатели с и без принудително пълнене,работещи при тежък режим.
• CF-II - масла за сервизно обслужване на двутактови дизелови двигатели, изискващи ефективен контрол върху износването на цилиндъра, сегментите и отложенията. Това ниво е въведено през 1994 г. Задоволява изискванията на категория API CD-II и може да се използва вместо нея.
• CG-4 - масла за сервизно обслужване на високоскоростни четиритактови дизелови двигатели, работещи с дизелови горива със съдържание на сяра от 0,05% до 0,5%. За дизелови двигатели с и без принудително пълнене, работещи при високотемпературен режим. Осигурява ефикасна защита от всички вредни процеси произтичащи от високите температури. Тези масла са особено ефективни в двигатели, проектирани да отговарят на стандартите за емисиите от 1994 г. Могат да се използват вместо категориите по API CD,CE и CF-4.
• CH-4 - масла за сервизно обслужване на високоскоростни дизелови двигатели, проектирани да отговарят на стандартите за емисиите от 1998 г., работещи с дизелови горива със съдържание на сяра до 0,5%. Могат да се използват при двигатели където се препоръчват категориите по API CF-4 и CG-4.
Моторните масла, които могат да се използват за бензинови и за дизелови двигатели имат двойно означение :
API CC/SD ; CD/SE ; SG/CC и т.н.
Съществуват и други класификационни системи за експлоатационни нива нива на моторните масла. Такива са:
• ССМС - класификационна система за експлоатационно ниво на Асоциацията на европейските производители на автомобили(АСЕА). Нивата при нея също са разделени за бензинови и дизелови двигатели:
• G-4, G-5 – нива за бензинови двигатели;
• D-4, D-5 - нива за дизелови двигатели на товарни автомобили ( LKW);
• PD – 2 - ниво за дизелови двигатели на лекотоварни автомобили ( РKW);
От декември 1995 г. се въведе новата класификация на Асоциацията на европейските производители на автомобили (АСЕА). Съгласно тази спецификация маслата се делят на 3 класа в зависимост от вида двигател и степента на натоварване :
• А1 ; А2 ; А3 – за бензинови двигатели ;
• В1 ; В2 ; В3 ; В4 – за леки и лекотоварни дизелови двигатели ;
• Е1 ; Е2 ; Е3 ; Е4 ; Е5 – за тежкотоварни дизелови двигатели .
• ОЕМ – спецификации. Това са спецификации на отделни производители като : Мерцедес-Бенц (МВ), MAN, Фолксваген (VW) и др.
• MIL – L - Американска военна спецификация за експлоатационни нива.
Срок за смяна (пробег) на моторните масла
По време на работа на двигателя маслото се амортизира, с което губи част от качествата си. Характерен признак за това е почерняването на маслото. То е особено силно изразено при употреба на нискокачествено масло. За необходимостта от смяна се съди най-вече по признаци като промяна на вискозитета на маслото ( падане на налягането на маслото в двигателя ) или понижаване на общата му алкалност под допустимата норма. Срокът за смяна на маслото най-често е определен от фирмата производител на автомобила. До скоро се препоръчваше смяна средно на 7 500 км. пробег за дизелови автомобили и 10 000 км. пробег за бензинови. В резултат на подобрения през годините тези срокове са повишени до 10 000 – 15 000 км. През последните години бяха пуснати на пазара специално конструирани двигатели с дълъг пробег. Има фирми които препоръчват пробег от 80 000 – 120 000 км. Естествено това може да се постигнесамо при използването на най-новите видове масла ( СН-4 ; Е-4 ; 228.5 по МВ ; М 3277 на MAN ; VDS-3 на Voilvo и др. ). Необходимо е да се знае, че срокът за смяна зависи от т. нар. условия на експлоатация:
• техническо състояние на автомобила;
• умерени и високи скорости на шофиране;
• категория на пътя ( магистрали, второкласни пътища );
• градско и извънградско шофиране;
• студен и горещ климат;
• експлоатационно ниво на маслото и др.
МОТОРНИТЕ МАСЛА - 2
Знаем ли достатъчно за тях ?
Изискванията към качествените показатели на маслата са много и разнообразни. Тук те са разгледани накратко с цел да се улесни потребителят.
В двигателите с вътрешно горене моторните масла изпълняват различни функции: Намаляват износването и загубите от триене, отвеждат топлината от триещите се части, защитават от корозия металите, уплътняват буталата в цилиндрите, отстраняват нежелани отлагания по възлите на детайлите. Тези функции се изпълняват в широк интервал от температури, налягане и скорост на въртене и затова те трябва да имат оптимален вискозитет (гъстота), подходящи ниско и високотемпературни свойства, антикиселинна, антикорозионна и миеща способност. Производството на такива масла се постига чрез правилния подбор на базови фракции по химичен състав и съответстваща технология на очистка, легирани с подходящ пакет добавки според класификационните нива, одобрени от производителите на автомобили.
Вискозитетно-температурни качества
Вискозитетът (гъстотата) е едно от основните свойства на смазочните масла. На неговата база се определя и вискозитетния клас. В практиката се различават динамичен, кинематичен и условен. При определяне показателите на смазочните масла е общоприето използването предимно на кинематичния. Единица за кинематичен вискозитет е сантистоксът (1cst = 1mm/s ). Вискозитетът на смазочните масла се изменя с изменението на температурата: при повишаване на температурата вискозитета намалява, а при понижаване се увеличава. Тава изменение на вискозитета за различните масла не е еднакво – в един случай той се изменя рязко, в други – незначетелно. Колкото това изменение е по-малко, толкова маслото е по-качествено. Защо? Ако едно масло при 40 С има голям вискозитет, а при 100 С – много малък, то ще затруднява нармалното пускане на студения двигател, а когато достигне работната си температура ще е много рядко и няма добре да смазва триещите се части. Затова когато избираме между две масла с еднакъв вискозитет при 100 С е по-добре да изберем това, което е по-рядко при 40 С, ако всички други параметри на двете масла са еднакви. Показател за тази зависимост е т. нар. вискозитетен индекс. Той се определя на базата на вискозитетите при 40 С и 100 С и колкото е по-голям, толкова маслото е по-качествено. Значително подобрение на този показател може да се постигне с използването на вискозитетно-индексни добавки. Така се получават т. нар. всесезонни масла, осигуряващи нормална работа на двигателя при различни климатични условия. За тях се дефинира т. нар. CCS при ниски температури. Това е динамичният вискозитет при -5, -10, -15, -20, -25, -30 С, в зависимост от вискозитетния клас по SAE. От юни 2001 г. се въведоха нови норми за CCS вискозитета при температури, които са с 5 С по-ниски от досега използваните. За определянето на способността на едно всесезонно масло да може да се поеме от маслената помпа и да се подаде до смазващите възли при ниска температура се използва показателят “гранична температура на изпомпване”, която се определя в лабораторни условия. За понижаване температурата на застиване се добавят специални вещества, наречени депресатори, които улесняват транспортирането на маслата и пускането на двигателите в зимни условия.
Антикорозионни и антиокислителни свойства
Всички моторни масла се употребяват в условията на повишена температура и активно окислително влияние на кислорода от въздуха и ако те не притежават необходимата устойчивост към това влияние, за кратко време стават негодни за смазване, образувайки киселини, смоли и други съединения. Маслото потъмнява, увеличава се вискозитетът и киселинността му.Продуктите на окислението причиняват корозия на металите, отделят се върху смазваните детайли, образуват нагар и лакообразни покрития по стените на буталата и цилиндрите, с което влошават нормалната работа на двигателя. Устойчивостта спрямо окисляване характеризира поведението на маслото в експлуатационни условия. За повишаване на тази устойчивост се използват съвременни методи на очистка на базовите маслени фракции и се прибавят антиокислителни добавки.Съдържанието на такива вещества в легираните масла е показател за добрите им антиокислителни и антикорозионни свойства.
Детергентно-диспергиращи (миещи) свойства
Повреме на работа на двигателя, в него непрекъснато се засмуква въздух, а с него прониква прах и други примеси. При изгарянето дори и на най-подходящата горивна смес се получават твърди продукти.Продуктите от окисляването на маслото са също нежелани. Всички те трябва да се отстраняват и маслото поема тези функции.Това не е просто механично измиване. Докато споменатите продукти са във фино диспергирано състояние те не се отделят лесно от маслото и не се отлагат върху детайлите на двигателя.Ако започнат да се слепват и увеличават размерите си, се получават утайки, лакови отложения и нагар върху металните повърхности. Способността на маслото да поддържа неразтворимите вещества във фино диспергирано състояние се нарича миеща способност. Базовите маслени фракции нямат добри миещи свойства. За това към тях се добавят специални вещества. Наличието на калций и магнезий е признак за добри миещи свойства.
Противоизносни и противозадирни свойства
Базовите масла, получени от различните видове нефт, след очистване, нямат еднакви смазочни свойства. За да се повиши смазочната им способност към тях се прибавят добавки, които при високи натоварвания и температури, създават непрекъснат граничен маслен филм. Той допринася за намаляване на износването и задирянето на частите на двигателя. Действието на тези добавки се състои в химичното взаимадействие на продуктите от тяхното разпадане с металите при високи температури.
Публикувай отговор